Селева
36 el resultado
Само кокичето знае
от студеното семе
как да пробие снега,
нетърпеливо
да цъфне без време. ...
  56 
Когато в себе си пристъпиш
и равновесие запазиш,
небесен дял ще си отчупиш
и несравним ще го опазиш.
Когато всичко подредиш – ...
  125 
Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам. ...
  126 
Перести облаци,
призраци рошави,
сякаш раздърпани
в нечий двубой.
Бавно се гоните, ...
  75 
Някак въздухът говори,
клони и листа шептят,
а роса блести и рони
думи, без да се мълвят.
Някъде бучи морето, ...
  59 
Не съм гневна,
когато крадете.
Това е човешко.
Но поне нещо
смислено оставете. ...
  214 
Хората не прощават,
искат осъден,
линчуват тълпите
и няма пожален,
всеки е сякаш пропъден, ...
  186 
Порокът е нашата изповед,
порокът е жалба, в която
търсим онази сила,
която ни прави близки
и ни събира - ...
  176 
Неспокойно тиктака
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок. ...
  161 
Тези светли прозорци -
като малки огнища в нощта,
а зад тях
и любов, и страст, и пороци,
самота, и тъга, вдъхновение, смях... ...
  196 
Аз изливам мрака в мен
някъде по бялата хартия,
за да те срещна слънчев ден,
а в юмрук листа ще свия.
Някога, като момиче, обещах ...
  142 
Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...
  261 
Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...
  182 
Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...
  217 
Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...
  250 
Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива, ...
  150 
Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
  172 
На Гери
Когато намериш квартира,
която топлината запазва,
полет крилата прибира,
слънцето бавно залязва, ...
  160 
Стига да искаш
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...
  334 
Колко често неволно воюваме -
стреляме с погледи,
с измама търгуваме,
мъчим с мълчание,
с думи пробождаме, ...
  179 
Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...
  203 
Всичко, което има смисъл,
е крехко и тленно
като нежно листо -
ще падне от вятър,
от студ ще замръзне, ...
  232 
Не лишавайте смъртта от смисъл.
Здравей, верна Приятелко,
подай ми ръка,
мъдра е твоята истина,
на спомена крехък, Създателко. ...
  188 
На всичките ми роднини
Все по-близо се чувствам до вас
и повтарям вашите думи,
мъртвите шепнат без глас
и безмълвна ви срещам и аз. ...
  236 
Когато си отиде
другарят ми в живота,
в ръцете ми остана
малка броеница,
една възглавница, лъч лунен, ...
  284 
Помниш ли
онова езеро
с белите лилии,
кръгло като луната
и с тъмнозелени листа. ...
  260 
Никой няма да те види
в нощта на твоите сълзи.
Когато болката се връща
и бавно те души, души,
и самотата те прегръща. ...
  300 
А беше вчера.
От вицове и смях,
живяха хората без вера.
И аз тогава бях.
И всеки шепнеше. ...
  367 
Джагара, джугара.
Пийте бира.
Бигери, бигери.
Шкембето завира,
опашка голяма. ...
  346 
Така, насън като обърна,
лице към твоето лице
на твойта ласка ще отвърна,
ще бъда в твоите ръце.
Нощта ми е мечтано сладка. ...
  343 
Обвит в лианите на свойте дни,
по тебе се втвърдява броня,
отскачат недокоснати лъчи,
заспиваш върху стремето на коня.
Понякога пропадаш или скиташ ...
  529 
Когато вярвам -
умирам,
умирам сляпо в нещата,
които обичам и искам,
и нощем в кошмари намирам ...
  492 
Когато някой до теб
е слаб или болен
и има нужда от твойта ръка,
от твоята ласка в деня си безволен,
от твоите още бързи крака ... ...
  558 
На тези, които обичаш,
дай свобода.
И останалите обичай -
те също се борят с неволи.
И под своята нищета ...
  528 
Над моя балкон -
малко парченце небе.
Пред погледа - много прозорци.
Улична глъчка отдолу -
как да разпериш ръце. ...
  465 
Мъж по стълбите с количка.
„Да ви помогна!“
„Не, благодаря.
Помогнете на жената със торбата“
Изкачих торбата. А след мен ...
  453 
Propuestas
: ??:??