Когато загубиш твоето утре,

 когато над тебе тегне тъга,

когато небето с облаци черни заплаче и рукне дъжда …

Когато самичка и тъжна поплачеш,

 когато невиждаш лъч светлина,

когато нямаш утеха,

 когато сърцето  се бори в самота…

Когато заридаеш  от  болка с вятъра,

 когато с ледени длани избършеш сълза,

когато рухнат мечтите  и не остане искрица надежда в нощта…

Надигни се ти гордо!

Отърси се от цялата лепкава кал.

Погледни към небето. Благодари ,че си жива…

 Нали нас всички Бог ни е създал.

Не унивай, не потъвай в мрака. За всяка болка си има и лек.

Призови си твоята сила, помоли се и смело тръгни ти напред.

Ще срещнеш  бездушници – хора,

ще срещнеш  лъжливи лица,

ще срещнеш алчност и завист,

ще срещнеш двуглава ламя…

Ще срещнеш различни ти твари.

Ще минеш през поля от лъжа,

 Храна- отрова  двуличник ще ти набави…

С усмивка ще иска друг твойта душа с пари да удави…

В сивия свят всеки с теб ще иска да се нахрани,

да изтръгне от теб любов, доброта…

Погледни към небето. Благодари ,че си жива…

 Нали нас всички Бог ни е създал.

Стисни ръце в юмруци и тичай нека пищи

самотата без теб.

Нека под твоите стъпки  нежни и силни

 стовари се с грохот,  алчност  завист и гнет.

Там право гледай напред и нагоре към Бог – светлина и цел

Те ще те водят по пътя,

а след теб ще е пролет.Птичка  ще запей..!

Ще успееш, ще скъсаш тоз хомот !