Когато загубиш
Когато загубиш твоето утре,
когато над тебе тегне тъга,
когато небето с облаци черни заплаче и рукне дъжда …
Когато самичка и тъжна поплачеш,
когато невиждаш лъч светлина,
когато нямаш утеха,
когато сърцето се бори в самота…
Когато заридаеш от болка с вятъра,
когато с ледени длани избършеш сълза,
когато рухнат мечтите и не остане искрица надежда в нощта…
Надигни се ти гордо!
Отърси се от цялата лепкава кал.
Погледни към небето. Благодари ,че си жива…
Нали нас всички Бог ни е създал.
Не унивай, не потъвай в мрака. За всяка болка си има и лек.
Призови си твоята сила, помоли се и смело тръгни ти напред.
Ще срещнеш бездушници – хора,
ще срещнеш лъжливи лица,
ще срещнеш алчност и завист,
ще срещнеш двуглава ламя…
Ще срещнеш различни ти твари.
Ще минеш през поля от лъжа,
Храна- отрова двуличник ще ти набави…
С усмивка ще иска друг твойта душа с пари да удави…
В сивия свят всеки с теб ще иска да се нахрани,
да изтръгне от теб любов, доброта…
Погледни към небето. Благодари ,че си жива…
Нали нас всички Бог ни е създал.
Стисни ръце в юмруци и тичай нека пищи
самотата без теб.
Нека под твоите стъпки нежни и силни
стовари се с грохот, алчност завист и гнет.
Там право гледай напред и нагоре към Бог – светлина и цел
Те ще те водят по пътя,
а след теб ще е пролет.Птичка ще запей..!
Ще успееш, ще скъсаш тоз хомот !
© Алина Костова All rights reserved.
