1 feb 2009, 11:23

Когато заместиха любовта

  Poesía » Otra
1.5K 0 17

"... Единствено любов не се замества.
Замести ли се с нещо друго, ще умре."
                                     Евтим Евтимов

Изгубиха те. Някога. Отдавна.
(Дори не забелязаха кога!)
Заместиха те с нещо по-нетрайно,
че скучни бяха трайните неща.

Изстинаха. Превърнаха се в камък
(от тия дето трудно се трошат!).
Пораснаха. Светът им стана малък.
(Опитаха и Бог да покорят!)

Душите си продадоха за слава,
семейството - за пошлост и разврат!
Изгубиха реалната представа
за истинския смисъл в този свят.

Стената на приличието падна
под тежкия обстрел на глупостта.
(Човешката ръка е безпощадна
към скъпите и стойностни неща!)

Към космоса потърсиха пътека -
за своята победа вдигат тост!
(Във пълна слепота расте човека,
Неосъзнал, че тук е само гост!)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...