26 dic 2012, 19:27

Когато Земята спи...

  Poesía
678 0 0

Когато Земята спи, тя ме въздига, отваря моите очи.

А аз не знаех - лежах на нея, гушнат от нейните треви

гол-голеничък, взрян в лъщукащите в небето ù звезди.

И разбрах, че звездичките са погледът ù, толкоз влюбен в мен, 

сякаш искаше да каже, да повтори, да потрети: "Обикни ме, обикни!"

О, докосваше ме с ветровете - нежните ù пръсти -

минаваха по телото от глава ми до мъничките ми пети.

Сърцето ми врие и кипи, а питах се, нейното де ли ще е?

То, оказа се, минзухарче бе, близо до скъпите ми слабини.

Ах, как треперкаше игриво и галейки ме там, целуваше ме тя, 

издигаше моята възбуда, нахлула и в ума ми като: "Прилепи се! Прилепи!"

Аа, екстазът наближава, вцепенен от удоволствие съм аз.

Може би търси ме отчаяно, като на спасяващ живота ù лов,

но, всъщност, този ù сън бе за клета моя милост вековечната любов.

 

Когато Земята спи, тя ме въздига, отваря моите очи.

О, проклет да съм, откъде да разбера, та ти дори не промълви!

Ой, миличка, прелестно ми и единствено  момиче мое,

не знаех, не знаех, че си ТИ!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николас Аполонски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...