Когато Земята спи, тя ме въздига, отваря моите очи.
А аз не знаех - лежах на нея, гушнат от нейните треви
гол-голеничък, взрян в лъщукащите в небето ù звезди.
И разбрах, че звездичките са погледът ù, толкоз влюбен в мен,
сякаш искаше да каже, да повтори, да потрети: "Обикни ме, обикни!"
О, докосваше ме с ветровете - нежните ù пръсти -
минаваха по телото от глава ми до мъничките ми пети.
Сърцето ми врие и кипи, а питах се, нейното де ли ще е?
То, оказа се, минзухарче бе, близо до скъпите ми слабини.
Ах, как треперкаше игриво и галейки ме там, целуваше ме тя,
издигаше моята възбуда, нахлула и в ума ми като: "Прилепи се! Прилепи!"
Аа, екстазът наближава, вцепенен от удоволствие съм аз. ...