Когато Земята спи, тя ме въздига, отваря моите очи.

А аз не знаех - лежах на нея, гушнат от нейните треви

гол-голеничък, взрян в лъщукащите в небето ù звезди.

И разбрах, че звездичките са погледът ù, толкоз влюбен в мен, 

сякаш искаше да каже, да повтори, да потрети: "Обикни ме, обикни!"

О, докосваше ме с ветровете - нежните ù пръсти -

минаваха по телото от глава ми до мъничките ми пети.

Сърцето ми врие и кипи, а питах се, нейното де ли ще е?

То, оказа се, минзухарче бе, близо до скъпите ми слабини.

Ах, как треперкаше игриво и галейки ме там, целуваше ме тя, 

издигаше моята възбуда, нахлула и в ума ми като: "Прилепи се! Прилепи!"

Аа, екстазът наближава, вцепенен от удоволствие съм аз.

Може би търси ме отчаяно, като на спасяващ живота ù лов,

но, всъщност, този ù сън бе за клета моя милост вековечната любов.

Когато Земята спи, тя ме въздига, отваря моите очи.

О, проклет да съм, откъде да разбера, та ти дори не промълви!

Ой, миличка, прелестно ми и единствено  момиче мое,

не знаех, не знаех, че си ТИ!