14 jun 2008, 16:06

Кой?

  Poesía » Otra
746 0 10
Кой разплака тънката трева
та сълзи сега на двора?
Кой посипа с капки утринта
да е толкова красива?
Ти ли вечер, от любов пияна,
със смарагди си обсипала гръдта,
та припяваш тънко във тревата
в капките на бисерна роса?
Ти ли утро, свежо от дихания
навлажнило тръпнеща душа,
се разстилаш парещо мечтание
по поречията на една река?
Ти ли слънце, щом очи отвориш
и погледнеш моята земя,
от любов в сърцето носиш
пеещата светлина?


 




 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...