Кой?
Кой разплака тънката трева
та сълзи сега на двора?
Кой посипа с капки утринта
да е толкова красива?
Ти ли вечер, от любов пияна,
със смарагди си обсипала гръдта,
та припяваш тънко във тревата
в капките на бисерна роса?
Ти ли утро, свежо от дихания
навлажнило тръпнеща душа,
се разстилаш парещо мечтание
по поречията на една река?
Ти ли слънце, щом очи отвориш
и погледнеш моята земя,
от любов в сърцето носиш
пеещата светлина?
та сълзи сега на двора?
Кой посипа с капки утринта
да е толкова красива?
Ти ли вечер, от любов пияна,
със смарагди си обсипала гръдта,
та припяваш тънко във тревата
в капките на бисерна роса?
Ти ли утро, свежо от дихания
навлажнило тръпнеща душа,
се разстилаш парещо мечтание
по поречията на една река?
Ти ли слънце, щом очи отвориш
и погледнеш моята земя,
от любов в сърцето носиш
пеещата светлина?
© Евгения Тодорова All rights reserved.
