9 abr 2017, 10:28

Кой

  Poesía » Civil
1.1K 0 2

Извиваха се турски маанета,
народът се тресеше във кючек.
Наивните си пишеха куплети
с носталгия по миналия век.

 

Лудите лудуваха конкретно,
но никой не надигаше глава.
Тревясваха трамбовани пътеки
под гъстата изкуствена мъгла.

 

Поповете се учеха да лъжат.
Министрите – да мамят и крадат.
Нервите като цигулка стържеха
със счупен лък по тоз разстроен свят.

 

Балканът се превръщаше в поляна.
Делю емигрант е и лети.
Йово, сам предлага свойта Яна,
даже я предлага без пари.

 

Три синджира роби, водят други
дето закопчават се сами.
Райниното знаме кой загуби
или с маане го подмени?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....