9.04.2017 г., 10:28

Кой

1.1K 0 2

Извиваха се турски маанета,
народът се тресеше във кючек.
Наивните си пишеха куплети
с носталгия по миналия век.

 

Лудите лудуваха конкретно,
но никой не надигаше глава.
Тревясваха трамбовани пътеки
под гъстата изкуствена мъгла.

 

Поповете се учеха да лъжат.
Министрите – да мамят и крадат.
Нервите като цигулка стържеха
със счупен лък по тоз разстроен свят.

 

Балканът се превръщаше в поляна.
Делю емигрант е и лети.
Йово, сам предлага свойта Яна,
даже я предлага без пари.

 

Три синджира роби, водят други
дето закопчават се сами.
Райниното знаме кой загуби
или с маане го подмени?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...