22 ago 2007, 19:49

КОЙ БЕШЕ ТИ

  Poesía
845 0 15
 

          КОЙ БЕШЕ ТИ


Кой беше ти?

                      Не си ли оня, дето

без да попита, ми превзе сърцето?

Не беше ли мъжа, в чиито длани

живяха дълго мислите ми сбрани?

Това ли бе лицето, дето нощем

целувах и нашепвах: "Още! Още!"?


Да, помня тез очи. Да знаеш колко

се мъчих да не видят мойта болка!

Не помня вече колко нощи бледи

разказваше за своите победи.

Какъв кошмар! Когато си отиде,

душата ми се сгърчи от обида.


Защо си тук? Не можеш да останеш!

Не бих понесла още нови рани!

Не искам пак в зори да се прибираш,

прекарал нощ по женските квартири.

Забравила съм как да се усмихвам,

когато сутрин твоя смях затихва.


Мечтаел си отново да сме двама?

Какво от туй?

                       В сърцето ми те няма!



22.08.07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз затихнах, докато го чета! Много образно, точно, излято! Нуше! Ти си половин Шекспир /от женски род/ Ни съ изсилвам! Многу тъ харесвам!!!
  • Мечтаел си отново да сме двама?
    Какво от туй?
    В сърцето ми те няма!
    * * *
    Великолепно! Браво, Теменужке! Поздрави!
  • Добре изказана болезненост,
    преплетена с несломима сила.

    Поздрав за текста и усмивка за теб.
  • Добре написано, но на мен ми се плаче.Защо все ние го изживяваме
    прекалено, а другата жаст от човечеството по-леко минава????
    Моля ви отговорете?Или нямате отговор...
    Поздрави!!!
  • Много хубав и реален стих...Горчиви са думите... Не знам кое те прави по- силен- да простиш или да не простиш...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...