22.08.2007 г., 19:49

КОЙ БЕШЕ ТИ

847 0 15
 

          КОЙ БЕШЕ ТИ


Кой беше ти?

                      Не си ли оня, дето

без да попита, ми превзе сърцето?

Не беше ли мъжа, в чиито длани

живяха дълго мислите ми сбрани?

Това ли бе лицето, дето нощем

целувах и нашепвах: "Още! Още!"?


Да, помня тез очи. Да знаеш колко

се мъчих да не видят мойта болка!

Не помня вече колко нощи бледи

разказваше за своите победи.

Какъв кошмар! Когато си отиде,

душата ми се сгърчи от обида.


Защо си тук? Не можеш да останеш!

Не бих понесла още нови рани!

Не искам пак в зори да се прибираш,

прекарал нощ по женските квартири.

Забравила съм как да се усмихвам,

когато сутрин твоя смях затихва.


Мечтаел си отново да сме двама?

Какво от туй?

                       В сърцето ми те няма!



22.08.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз затихнах, докато го чета! Много образно, точно, излято! Нуше! Ти си половин Шекспир /от женски род/ Ни съ изсилвам! Многу тъ харесвам!!!
  • Мечтаел си отново да сме двама?
    Какво от туй?
    В сърцето ми те няма!
    * * *
    Великолепно! Браво, Теменужке! Поздрави!
  • Добре изказана болезненост,
    преплетена с несломима сила.

    Поздрав за текста и усмивка за теб.
  • Добре написано, но на мен ми се плаче.Защо все ние го изживяваме
    прекалено, а другата жаст от човечеството по-леко минава????
    Моля ви отговорете?Или нямате отговор...
    Поздрави!!!
  • Много хубав и реален стих...Горчиви са думите... Не знам кое те прави по- силен- да простиш или да не простиш...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...