22.08.2007 г., 19:49

КОЙ БЕШЕ ТИ

841 0 15
 

          КОЙ БЕШЕ ТИ


Кой беше ти?

                      Не си ли оня, дето

без да попита, ми превзе сърцето?

Не беше ли мъжа, в чиито длани

живяха дълго мислите ми сбрани?

Това ли бе лицето, дето нощем

целувах и нашепвах: "Още! Още!"?


Да, помня тез очи. Да знаеш колко

се мъчих да не видят мойта болка!

Не помня вече колко нощи бледи

разказваше за своите победи.

Какъв кошмар! Когато си отиде,

душата ми се сгърчи от обида.


Защо си тук? Не можеш да останеш!

Не бих понесла още нови рани!

Не искам пак в зори да се прибираш,

прекарал нощ по женските квартири.

Забравила съм как да се усмихвам,

когато сутрин твоя смях затихва.


Мечтаел си отново да сме двама?

Какво от туй?

                       В сърцето ми те няма!



22.08.07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз затихнах, докато го чета! Много образно, точно, излято! Нуше! Ти си половин Шекспир /от женски род/ Ни съ изсилвам! Многу тъ харесвам!!!
  • Мечтаел си отново да сме двама?
    Какво от туй?
    В сърцето ми те няма!
    * * *
    Великолепно! Браво, Теменужке! Поздрави!
  • Добре изказана болезненост,
    преплетена с несломима сила.

    Поздрав за текста и усмивка за теб.
  • Добре написано, но на мен ми се плаче.Защо все ние го изживяваме
    прекалено, а другата жаст от човечеството по-леко минава????
    Моля ви отговорете?Или нямате отговор...
    Поздрави!!!
  • Много хубав и реален стих...Горчиви са думите... Не знам кое те прави по- силен- да простиш или да не простиш...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....