27 mar 2016, 22:29  

Кой беше ти

917 2 1

Кой си ти, че май забравих?

Виждам във очите ти сълзи.

Какво очакваш-да простя ли?

Нима си този, който ме рани?!

 

Не помня твойто име. Съжалявам.

Не помня думите, с които ме плени.

Останали са белезите само 

на рани причинени от лъжи.

 

Не се опитвай да припомняш

за време на усмивки и мечти.

Любовта не може да вирее

във почвата осеяна с лъжи.

 

Не помня миговете с тебе.

Казваш ми, че те боли.

А помниш ли, когато ме остави?

Защо при мен се връщаш ти?

 

Кой си ти, че май забравих?

Виждам във очите ти сълзи.

Не помня твойто име. Извини ме.

Но моето не ще забравиш ти!

 

Християна Рачева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християна Рачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре изказано! Мелодичността и тона на това стихотворение ми харесаха особено много. Разделите наистина са ужасни и непростими, когато любимият човек те обиди и нарани, преди да затвори вратата след себе си, оставяйки те без никакъв срам. По скалата от 1-10, давам пълно 10!!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...