27 мар. 2016 г., 22:29  

Кой беше ти

916 2 1

Кой си ти, че май забравих?

Виждам във очите ти сълзи.

Какво очакваш-да простя ли?

Нима си този, който ме рани?!

 

Не помня твойто име. Съжалявам.

Не помня думите, с които ме плени.

Останали са белезите само 

на рани причинени от лъжи.

 

Не се опитвай да припомняш

за време на усмивки и мечти.

Любовта не може да вирее

във почвата осеяна с лъжи.

 

Не помня миговете с тебе.

Казваш ми, че те боли.

А помниш ли, когато ме остави?

Защо при мен се връщаш ти?

 

Кой си ти, че май забравих?

Виждам във очите ти сълзи.

Не помня твойто име. Извини ме.

Но моето не ще забравиш ти!

 

Християна Рачева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християна Рачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре изказано! Мелодичността и тона на това стихотворение ми харесаха особено много. Разделите наистина са ужасни и непростими, когато любимият човек те обиди и нарани, преди да затвори вратата след себе си, оставяйки те без никакъв срам. По скалата от 1-10, давам пълно 10!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...