27 мар. 2016 г., 22:29  

Кой беше ти

918 2 1

Кой си ти, че май забравих?

Виждам във очите ти сълзи.

Какво очакваш-да простя ли?

Нима си този, който ме рани?!

 

Не помня твойто име. Съжалявам.

Не помня думите, с които ме плени.

Останали са белезите само 

на рани причинени от лъжи.

 

Не се опитвай да припомняш

за време на усмивки и мечти.

Любовта не може да вирее

във почвата осеяна с лъжи.

 

Не помня миговете с тебе.

Казваш ми, че те боли.

А помниш ли, когато ме остави?

Защо при мен се връщаш ти?

 

Кой си ти, че май забравих?

Виждам във очите ти сълзи.

Не помня твойто име. Извини ме.

Но моето не ще забравиш ти!

 

Християна Рачева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християна Рачева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре изказано! Мелодичността и тона на това стихотворение ми харесаха особено много. Разделите наистина са ужасни и непростими, когато любимият човек те обиди и нарани, преди да затвори вратата след себе си, оставяйки те без никакъв срам. По скалата от 1-10, давам пълно 10!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...