Може ли някой да ми разкаже за смисъла на живота?

Пита той всеки свой ученик.

И отговор всеки дава различен и без мисъл в охота

изпада в заблуда за миг.

А наблюдава ли наблюдава той тази неразумна аудитория ,

с лека усмивка тъй на свойта уста

и прекъсва ги всички и казва нито в този живот нито във втория

глупци ще разберете мойте слова!

Светът на водата не крие се знайте

отгоре на повърхността,

а дълбоко разкрива се щом се погледне

дълбоко в тъмата, в нощта.

Тъй мислите ли, че просто живеете за уют, къща, жена и деца,

за работа, пари и храна тъй угоднически ли разсъждавате само с таз празна глава?

Това ли е най-важно да знаете, че вечеря ще имате вечерта и с какво сте по-важни вие самите от другите живи по света същества?

А тъне ли тъне гробно мълчание и море от празни очи тъй бучи и мъка обзема учителя, него за същата таз аудитория за тези изпразнени, празни души.

Замлъква и той, умълчава се, затишие, следва покой. Замлъква, но усеща се буря задава се и ще премахне тоя застой.

Учителят строг тук обаче не пита, а пита се, кой е в действителност и какво следва сега,а знае ли се драги в действителност отговора на всичко това?