19 nov 2005, 21:38

Кой от нас

  Poesía
1K 0 1
             Когато ти си отиваш
             кой от нас двамата си отива - не зная.
             Не зная себе си ли търся,
             когато казвам: обичам те.
             Не зная на себе си ли говоря.
             Изгарям от срам тогава,
             а в очите ти чета желанието
             за тази раздяла.
             И сигурно си забравил как плачеше
             и ме молеше да те обичам.
             Когато ти си отиваш
             от нас сигурно си отива това,
             което никога не е било.
             И не зная аз ли скърбя
             или просто дъждът заваля.
             И сърцето ми умира от болка,
             но не, че ме излъга,
             а че не ми повярва.
             А тогава беше толкова искрен
             и сега не зная
             ти ли остана излъган или аз...
             Когато ти си отиваш,
             някой от нас остава сам.
             И не знам дали ще се върнеш...
             И не знам къде ще отидеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво! Сега в мен е нещо такова... за каквото говориш и ти... Браво! Изразила си себе си чудесно

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...