19.11.2005 г., 21:38

Кой от нас

1K 0 1
             Когато ти си отиваш
             кой от нас двамата си отива - не зная.
             Не зная себе си ли търся,
             когато казвам: обичам те.
             Не зная на себе си ли говоря.
             Изгарям от срам тогава,
             а в очите ти чета желанието
             за тази раздяла.
             И сигурно си забравил как плачеше
             и ме молеше да те обичам.
             Когато ти си отиваш
             от нас сигурно си отива това,
             което никога не е било.
             И не зная аз ли скърбя
             или просто дъждът заваля.
             И сърцето ми умира от болка,
             но не, че ме излъга,
             а че не ми повярва.
             А тогава беше толкова искрен
             и сега не зная
             ти ли остана излъган или аз...
             Когато ти си отиваш,
             някой от нас остава сам.
             И не знам дали ще се върнеш...
             И не знам къде ще отидеш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво! Сега в мен е нещо такова... за каквото говориш и ти... Браво! Изразила си себе си чудесно

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...