Кой плаща сметката накрая?
...
Шът! Не искам глас да чувам!
Омръзна ми да се преструвам!
Какво? Нахален съм? И лош?
Защо? Защото не живея във разкош?!
Защо дойде при мене ти?
Да бъркаш в стари рани?
О, не ми викай! Не крещи!
Не съм бил прав, така ли?!
Ти не си търсила парите?
Ти друга си била?
А как забрави толкоз бързо дните,
когато бяхме само двама на света?
Когато спахме под звездите
и просто ей така -
щастливи бяхме - без преструвки,
без капка суета.
Животът беше приключение
без грам пари, но със любов
и щастливи до забвение,
пътувахме на автостоп.
Ти имаше ме! И то целия!
До капчица се бях раздал!
Бях сигурен, че туй ти стига,
Но явно пак не съм разбрал...
Добре, извикай сервитьорката.
За сметката ще дам пари.
Но кой на мен ще плаща сметката
за разбитите мечти?
Аз тръгвам - ето, вземам чантата.
Аз нямам много - не тежи.
Но ти продаде наш'то щастие
Ти как ще продължиш - кажи?
...
Януари, 2008г.
Шът! Не искам глас да чувам!
Омръзна ми да се преструвам!
Какво? Нахален съм? И лош?
Защо? Защото не живея във разкош?!
Защо дойде при мене ти?
Да бъркаш в стари рани?
О, не ми викай! Не крещи!
Не съм бил прав, така ли?!
Ти не си търсила парите?
Ти друга си била?
А как забрави толкоз бързо дните,
когато бяхме само двама на света?
Когато спахме под звездите
и просто ей така -
щастливи бяхме - без преструвки,
без капка суета.
Животът беше приключение
без грам пари, но със любов
и щастливи до забвение,
пътувахме на автостоп.
Ти имаше ме! И то целия!
До капчица се бях раздал!
Бях сигурен, че туй ти стига,
Но явно пак не съм разбрал...
Добре, извикай сервитьорката.
За сметката ще дам пари.
Но кой на мен ще плаща сметката
за разбитите мечти?
Аз тръгвам - ето, вземам чантата.
Аз нямам много - не тежи.
Но ти продаде наш'то щастие
Ти как ще продължиш - кажи?
...
Януари, 2008г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
