19.02.2008 г., 9:41

Кой плаща сметката накрая?

1.2K 0 5
...

Шът! Не искам глас да чувам!
Омръзна ми да се преструвам!
Какво? Нахален съм? И лош?
Защо? Защото не живея във разкош?!

Защо дойде при мене ти?
Да бъркаш в стари рани?
О, не ми викай! Не крещи!
Не съм бил прав, така ли?!

Ти не си търсила парите?
Ти друга си била?
А как забрави толкоз бързо дните,
когато бяхме само двама на света?

Когато спахме под звездите
и просто ей така -
щастливи бяхме - без преструвки,
без капка суета.

Животът беше приключение
без грам пари, но със любов 
и щастливи до забвение,
пътувахме на автостоп.

Ти имаше ме! И то целия!
До капчица се бях раздал!
Бях сигурен, че туй ти стига,
Но явно пак не съм разбрал...

Добре, извикай сервитьорката.
За сметката ще дам пари.
Но кой на мен ще плаща сметката
за разбитите мечти?

Аз тръгвам - ето, вземам чантата.
Аз нямам много - не тежи.
Но ти продаде наш'то щастие
Ти как ще продължиш - кажи?

...

Януари, 2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жеко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хааа, профилът ми тук още бил активен, а?! Благодаря за коментарите, включително за негативните. Аз също не умирам да съм изпълнен със смисъл като Волтиманд, затова съм изпълнен с бира и спомени - като това старо "произведение", например.
  • много е готино
  • Трогващ стих, искрен, истински, красив, тъжен...
    Поздрав и ти пожелавам от сърца да откриеш !НЕЯ! - която ще те обича такъв какъвто си!!!
  • Ех:>За малко да ти се вържа:>>>
    Щастливи до забвение?! Като.."нещастна до прозрачност";>>>
    Нищо лично,предубедена съм:Р
  • Ще продължи,въобще не я мисли...,такива са безскрупулни .Помни!За разбитите мечти...ще те боли...,но пътят ти напред ще продължи...
    Докосна ме твоето откровение,поете...
    Поздрав!И повече слънчеви дни!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...