Feb 19, 2008, 9:41 AM

Кой плаща сметката накрая?

Poetry » Love

1.3K 0 5

...

Шът! Не искам глас да чувам!
Омръзна ми да се преструвам!
Какво? Нахален съм? И лош?
Защо? Защото не живея във разкош?!

Защо дойде при мене ти?
Да бъркаш в стари рани?
О, не ми викай! Не крещи!
Не съм бил прав, така ли?!

Ти не си търсила парите?
Ти друга си била?
А как забрави толкоз бързо дните,
когато бяхме само двама на света?

Когато спахме под звездите
и просто ей така -
щастливи бяхме - без преструвки,
без капка суета.

Животът беше приключение
без грам пари, но със любов
и щастливи до забвение,
пътувахме на автостоп.

Ти имаше ме! И то целия!
До капчица се бях раздал!
Бях сигурен, че туй ти стига,
Но явно пак не съм разбрал...

Добре, извикай сервитьорката.
За сметката ще дам пари.
Но кой на мен ще плаща сметката
за разбитите мечти?

Аз тръгвам - ето, вземам чантата.
Аз нямам много - не тежи.
Но ти продаде наш'то щастие
Ти как ще продължиш - кажи?

...

Януари, 2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

JamesLaBrie (Жеко)

Хааа, профилът ми тук още бил активен, а?! Благодаря за коментарите, включително за негативните. Аз също не умирам да съм изпълнен със смисъл като Волтиманд, затова съм изпълнен с бира и спомени - като това старо "произведение", например.

2014-11-19T02:19:03+02:00
miss_kaulitz (Габрела Илиева)

много е готино

2008-12-03T17:55:19+02:00
3y3ka (Зузка)

Трогващ стих, искрен, истински, красив, тъжен...
Поздрав и ти пожелавам от сърца да откриеш !НЕЯ! - която ще те обича такъв какъвто си!!!

2008-02-21T11:40:13+02:00
^l^ (Нежното Ласо)

Ех:>За малко да ти се вържа:>>>
Щастливи до забвение?! Като.."нещастна до прозрачност";>>>
Нищо лично,предубедена съм:Р

2008-02-19T10:38:00+02:00
liliv (Лилия Велчева)

Ще продължи,въобще не я мисли...,такива са безскрупулни .Помни!За разбитите мечти...ще те боли...,но пътят ти напред ще продължи...
Докосна ме твоето откровение,поете...
Поздрав!И повече слънчеви дни!

2008-02-19T10:25:34+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0