Feb 19, 2008, 9:41 AM

Кой плаща сметката накрая?

  Poetry » Love
1.2K 0 5
...

Шът! Не искам глас да чувам!
Омръзна ми да се преструвам!
Какво? Нахален съм? И лош?
Защо? Защото не живея във разкош?!

Защо дойде при мене ти?
Да бъркаш в стари рани?
О, не ми викай! Не крещи!
Не съм бил прав, така ли?!

Ти не си търсила парите?
Ти друга си била?
А как забрави толкоз бързо дните,
когато бяхме само двама на света?

Когато спахме под звездите
и просто ей така -
щастливи бяхме - без преструвки,
без капка суета.

Животът беше приключение
без грам пари, но със любов 
и щастливи до забвение,
пътувахме на автостоп.

Ти имаше ме! И то целия!
До капчица се бях раздал!
Бях сигурен, че туй ти стига,
Но явно пак не съм разбрал...

Добре, извикай сервитьорката.
За сметката ще дам пари.
Но кой на мен ще плаща сметката
за разбитите мечти?

Аз тръгвам - ето, вземам чантата.
Аз нямам много - не тежи.
Но ти продаде наш'то щастие
Ти как ще продължиш - кажи?

...

Януари, 2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жеко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хааа, профилът ми тук още бил активен, а?! Благодаря за коментарите, включително за негативните. Аз също не умирам да съм изпълнен със смисъл като Волтиманд, затова съм изпълнен с бира и спомени - като това старо "произведение", например.
  • много е готино
  • Трогващ стих, искрен, истински, красив, тъжен...
    Поздрав и ти пожелавам от сърца да откриеш !НЕЯ! - която ще те обича такъв какъвто си!!!
  • Ех:>За малко да ти се вържа:>>>
    Щастливи до забвение?! Като.."нещастна до прозрачност";>>>
    Нищо лично,предубедена съм:Р
  • Ще продължи,въобще не я мисли...,такива са безскрупулни .Помни!За разбитите мечти...ще те боли...,но пътят ти напред ще продължи...
    Докосна ме твоето откровение,поете...
    Поздрав!И повече слънчеви дни!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...