20 dic 2009, 14:23

Кой съм?

  Poesía
1.1K 0 5

Кой съм?

 

Здравейте,

искам да Ви се представя,

аз съм "поет",

възможно е да не се нравя

на някого или на всички,

на горди „сладкопойни” птички

и все пак тайничко аз се надявам,

че т’ва е нещо, що оставям,

но без да се самозабравям

и сам от срам да се заравям.

Благодаря Ви, че благоволихте

да минете и не ме бихте! ;)~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Митко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знам, че е добро!

  • Мите винаги бъди себе си, не се притеснявай да кажеш това, което мислиш. Всеки има своите мирогледи и познания за заобикалящия го свят. Поздравления от мен и продължавай да пишеш
  • Благодаря (за добрите, също безопасни намерения към мен ) Колкото до проникновението на Юго - вярно е (и не само защото аз го казвам ). Аз го разбирам и така:
    Човек бива да се отъждествява, както със „себе си” (привидно бива за това тук, щото егото и гордостта не са добри съветници ), така и със света във и извън себе си (малко повече от егото и гордостта му ). Последното, аз смятам, че е мирогледа му, насочен към самият него, както и навън, но също свързващ го (човекът) съзнателно с това извън „великата” му милост (може пък и да е мил човекът, знае ли човек? ), демек останалата част от сътворението .
  • Ти ще излезеш наистина поет, приятелю - щом така остроумно започваш!
    Поздравления - харесах стихчето ти!
  • Нямам и намерение да те бия!Дори ми допадна стихът ти!
    Виктор Юго казва : "А поетът е свят, заключен в един човек..."

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...