20 дек. 2009 г., 14:23

Кой съм?

1.1K 0 5

Кой съм?

 

Здравейте,

искам да Ви се представя,

аз съм "поет",

възможно е да не се нравя

на някого или на всички,

на горди „сладкопойни” птички

и все пак тайничко аз се надявам,

че т’ва е нещо, що оставям,

но без да се самозабравям

и сам от срам да се заравям.

Благодаря Ви, че благоволихте

да минете и не ме бихте! ;)~

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Митко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Знам, че е добро!

  • Мите винаги бъди себе си, не се притеснявай да кажеш това, което мислиш. Всеки има своите мирогледи и познания за заобикалящия го свят. Поздравления от мен и продължавай да пишеш
  • Благодаря (за добрите, също безопасни намерения към мен ) Колкото до проникновението на Юго - вярно е (и не само защото аз го казвам ). Аз го разбирам и така:
    Човек бива да се отъждествява, както със „себе си” (привидно бива за това тук, щото егото и гордостта не са добри съветници ), така и със света във и извън себе си (малко повече от егото и гордостта му ). Последното, аз смятам, че е мирогледа му, насочен към самият него, както и навън, но също свързващ го (човекът) съзнателно с това извън „великата” му милост (може пък и да е мил човекът, знае ли човек? ), демек останалата част от сътворението .
  • Ти ще излезеш наистина поет, приятелю - щом така остроумно започваш!
    Поздравления - харесах стихчето ти!
  • Нямам и намерение да те бия!Дори ми допадна стихът ти!
    Виктор Юго казва : "А поетът е свят, заключен в един човек..."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...