30 jul 2020, 7:09

Кой ти помни зов победен?

  Poesía » Civil
696 6 4

Морно чело лято бърше
и присяда, под салкъм.
Може би светът ще свърши,
наживяла се не съм.

 

Селянинът, с груби длани,
жито жъна, пече хлеб.
Трябва някой да нахрани,
политикът, мен и теб.

 

А народът по площади,
пак крещи - стогласен вик.
Брат, на брата нож извади.
Политикът - мъченик.

 

Там, на плочките мотика,
малко трудно се държи.
Кой ще лапа, кой ще вика,
зарад шарени лъжи?

 

А земята тръпна чака,
рало, вила, търнокоп.
Име дайте, на селяка -
кмет ли, даскал, или поп...

 

Късопаметен, народе,
поогледай се и виж,
накъде и кой те води,
край контейнера ще спиш!

 

Жал ми е, народе беден!
Те ти свирят, ти играй.
Кой ти помни зов победен,
че "септември ще е май"?
   

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, с прегръдка!
  • Силен стих и позиция!
    Браво, Наде!
  • Силна позиция! Харесах , Наде!
  • Опитите месец май да бъде през септември рай,не сполучиха...
    Е, затова пък месец ноември превърна мечтите за рай на малцина!
    И ад за мнозина!🤔
    Поздравления за написаното от теб, Надежда!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...