Кой ти помни зов победен?
Морно чело лято бърше
и присяда, под салкъм.
Може би светът ще свърши,
наживяла се не съм.
Селянинът, с груби длани,
жито жъна, пече хлеб.
Трябва някой да нахрани,
политикът, мен и теб.
А народът по площади,
пак крещи - стогласен вик.
Брат, на брата нож извади.
Политикът - мъченик.
Там, на плочките мотика,
малко трудно се държи.
Кой ще лапа, кой ще вика,
зарад шарени лъжи?
А земята тръпна чака,
рало, вила, търнокоп.
Име дайте, на селяка -
кмет ли, даскал, или поп...
Късопаметен, народе,
поогледай се и виж,
накъде и кой те води,
край контейнера ще спиш!
Жал ми е, народе беден!
Те ти свирят, ти играй.
Кой ти помни зов победен,
че "септември ще е май"?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
