Който пише – често е странен
и с други очи се взира в хората.
Своята орис ли предусеща по-рано
или надделява на живота умората?
Който пише – често е неразбран
от хората с обикновените грижи.
Стихове ревност у тях причиняват,
но трябва ли да спре той да диша?
Облича своите чувства с думи,
вълнения нови някому подарява,
за което осъждат – по-лесно е някак...
За любов щом пише – съдбата си заслужава!
Случва се от него понякога да ревнуват.
Тогава мъжете изпадат в съмнение
и за цената своя търсят сравнение.
Неволно така го признават за равен
или понеже усещат, че повече струва.
Щом пишеш за обич, даряваш жарава,
за забравени ласки появява се жажда
и тъга по цветя у някого раждаш,
а това никога никому не прощават.
Който пише - съдбата си заслужава...
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados