26 ene 2008, 22:20

Който пише – съдбата си заслужава (Из „Животът, какъвто е...”)

  Poesía » Otra
836 0 10

Който пише – често е странен
и с други очи се взира в хората.
Своята орис ли предусеща по-рано
или надделява на живота умората?

Който пише – често е неразбран
от хората с обикновените грижи.
Стихове ревност у тях причиняват,
но трябва ли да спре той да диша?

Облича своите чувства с думи,
вълнения нови някому подарява,
за което осъждат – по-лесно е някак...
За любов щом пише – съдбата си заслужава!

Случва се от него понякога да ревнуват.
Тогава мъжете изпадат в съмнение
и за цената своя търсят сравнение.
Неволно така го признават за равен
или понеже усещат, че повече струва.

Щом пишеш за обич, даряваш жарава,
за забравени ласки появява се жажда
и тъга по цветя у някого раждаш,
а това никога никому не прощават.

Който пише - съдбата си заслужава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • "Който пише - съдбата си заслужава... "Много си прав!Поздрави за хубавия стих
  • Благодаря, че сте го прочели.
    А нима не си заслужава съдбата всеки, който подарява жарава? Ненадейно, неочаквано...
  • Много красиво стихотворение...всяка дума казва
    повече , отколкото изразява...тъга по цветята...
    с обич, поете.
  • страхотен си Вили!заслужаваш си съдбата

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...