11 jul 2016, 13:26  

На Петър Константинов Дънов-11.07.1864-27.12.1944 

  Poesía » Filosófica
502 0 2

Ти върна на България духовността

и звездното начало благовейно! -

Чрез тебе спря падението на света

и нова ОБИЧ на Земята грейна!

 

Ти в нас усещането за Добро вградѝ

и кълновете на Доброто никнат!

Как дишат словото ти нашите гърди

и всеки с него чувства се обикнат!

 

В очите ти пречиства се безкрайността! -

Самѝте те - в безкрайността вглъбени!

Сърцето ти тупти с човешка доброта!

Душата ти - до болка откровена!

 

Не си ИИСУС, но НЕГОВАТА реч редѝш! -

Животът МУ е пример твой навярно!

И не към щастие отвъдно се стремиш,

а - людете да бъдат светлозарни!

 

Ти искаш своята любов да въздадеш

и умножиш по брой на всички живи!

И с твоя всепроникващ в нас искрящ копнеж

ломѝ се мракът и от нас се скрива!

 

От своите прозрения не пожела

да отнесеш ни думичка, ни сричка...

Себераздаде  се в беседи и делà

и не престана да обичаш всички!...

 

Ти си загадъчно дълбок и прозорлив! -

Теб чувственост изстрадана крепѝ те!

 

.......................................................................................................

 

Откакто ти! дойдè, човекът пò е жив,

а съвестта му търси висинѝте!...

 

 

 

 

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??