7 feb 2007, 20:32

Кокичета

  Poesía
1.8K 1 6
Под бялата зимна завеса,
кокичета свели глави,
кокичета - бели момичета,
за мене сте тука, нали...

Снегът продължава да сипе,
снегът ви затрупа почти,
момичета - бели кокичета,
изправете високо глави.

Уморени от битки и сънища,
в красотата на свят непознат,
кокичета - бели момичета
умират  - завити от сняг.

И утре в белотата снежна,
под замръзналата бяла пелена,
ще намерите замръзнали кокичета,
като чувства в студена синева...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...