7 feb 2007, 20:32

Кокичета

  Poesía
1.8K 1 6
Под бялата зимна завеса,
кокичета свели глави,
кокичета - бели момичета,
за мене сте тука, нали...

Снегът продължава да сипе,
снегът ви затрупа почти,
момичета - бели кокичета,
изправете високо глави.

Уморени от битки и сънища,
в красотата на свят непознат,
кокичета - бели момичета
умират  - завити от сняг.

И утре в белотата снежна,
под замръзналата бяла пелена,
ще намерите замръзнали кокичета,
като чувства в студена синева...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...