7 feb 2007, 20:32

Кокичета

  Poesía
1.8K 1 6
Под бялата зимна завеса,
кокичета свели глави,
кокичета - бели момичета,
за мене сте тука, нали...

Снегът продължава да сипе,
снегът ви затрупа почти,
момичета - бели кокичета,
изправете високо глави.

Уморени от битки и сънища,
в красотата на свят непознат,
кокичета - бели момичета
умират  - завити от сняг.

И утре в белотата снежна,
под замръзналата бяла пелена,
ще намерите замръзнали кокичета,
като чувства в студена синева...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...