Колебание
живея между небето и земята.
Във мен все още надеждата вирее,
че туй не е края на играта.
Отзад е болката от несподелени чувства,
а напред - страха от новата такава
и всичко в мене просто буйства,
и все едно изгарям в буйна лава.
Но как напред да продължа отново,
когато всичко свежда се до нея?
И как да почна нещо ново,
когато всяка вечер сълзи лея!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николай Беков Todos los derechos reservados
Поздрав