Колебание
живея между небето и земята.
Във мен все още надеждата вирее,
че туй не е края на играта.
Отзад е болката от несподелени чувства,
а напред - страха от новата такава
и всичко в мене просто буйства,
и все едно изгарям в буйна лава.
Но как напред да продължа отново,
когато всичко свежда се до нея?
И как да почна нещо ново,
когато всяка вечер сълзи лея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Беков Все права защищены
Поздрав