16 февр. 2007 г., 05:50

Колебание

768 0 3
Сърцето ми разкъсано на две е:
живея между небето и земята.
Във мен все още надеждата вирее,
че туй не е края на играта.

Отзад е болката от несподелени чувства,
а напред - страха от новата такава
и всичко в мене просто буйства,
и все едно изгарям в буйна лава.

Но как напред да продължа отново,
когато всичко свежда се до нея?
И как да почна нещо ново,
когато всяка вечер сълзи лея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Беков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ники... можеш да го огледаш... пак и пак...ще стане още по-добро...!Искрено е...
  • Винаги има след болката-радост!Не се отчайвай-всичко с времето си!
    Поздрав
  • Усмихни се и гледай право напред!
    Когато ти е писано да те боли,и да се криеш,
    пак ще те те боли.
    Изживявай миговете,преживявай болката,гледай
    с усмивка напред и дерзай!
    Поздрав!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...