16.02.2007 г., 5:50

Колебание

767 0 3
Сърцето ми разкъсано на две е:
живея между небето и земята.
Във мен все още надеждата вирее,
че туй не е края на играта.

Отзад е болката от несподелени чувства,
а напред - страха от новата такава
и всичко в мене просто буйства,
и все едно изгарям в буйна лава.

Но как напред да продължа отново,
когато всичко свежда се до нея?
И как да почна нещо ново,
когато всяка вечер сълзи лея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ники... можеш да го огледаш... пак и пак...ще стане още по-добро...!Искрено е...
  • Винаги има след болката-радост!Не се отчайвай-всичко с времето си!
    Поздрав
  • Усмихни се и гледай право напред!
    Когато ти е писано да те боли,и да се криеш,
    пак ще те те боли.
    Изживявай миговете,преживявай болката,гледай
    с усмивка напред и дерзай!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...