16.02.2007 г., 5:50 ч.

Колебание 

  Поезия
493 0 3
Сърцето ми разкъсано на две е:
живея между небето и земята.
Във мен все още надеждата вирее,
че туй не е края на играта.

Отзад е болката от несподелени чувства,
а напред - страха от новата такава
и всичко в мене просто буйства,
и все едно изгарям в буйна лава.

Но как напред да продължа отново,
когато всичко свежда се до нея?
И как да почна нещо ново,
когато всяка вечер сълзи лея!

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ники... можеш да го огледаш... пак и пак...ще стане още по-добро...!Искрено е...
  • Винаги има след болката-радост!Не се отчайвай-всичко с времето си!
    Поздрав
  • Усмихни се и гледай право напред!
    Когато ти е писано да те боли,и да се криеш,
    пак ще те те боли.
    Изживявай миговете,преживявай болката,гледай
    с усмивка напред и дерзай!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??