27 nov 2009, 13:49

Коледа

  Poesía
842 0 9

"Коледа е вече", казваш ти.
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,

разкрасили празнично вратите
и огрели всички домове?
Аз защо не виждам светлините?
Не усещам този сняг в ръце...

И не чувам музиката тиха,
идваща от храм благословен.
Как звуците във теб се настаниха,
а не могат да проникнат в мен?

"Коледа е", казваш смело ти,
трябвало да я почувствам само.
Нещо вътре в мен да затрепти...
Сложила глава на твойто рамо,

мисля си за Него... И сега
във стомаха пърхат пеперуди.
Трепетът на техните крила
музика в душата ми събуди.

Хилядите ярки светлини
някак на очите Му приличат.
Снежинките по двете ми страни
във река от щастие се стичат.

И разбрах след този нов порой,
бликащ лудо в моето сърце -
Коледа - това е просто Той;
Коледа е в двете Му ръце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стеф, хубав стих! Добре дошла (съжалявам че чак сега те откривам)! Ваше Благородие
  • Коледа е...
    Много нежно стихотворение
  • Благодаря на всички за милите думи. За жалост не знаех за конкурса, иначе бих участвала с най-голямо удоволствие. И все пак, това, че стихотворението ми ви е докоснало, за мен е изключителна награда. Благодаря ви.
  • Невероятно! Наистина, знаеше ли за конкурса? Хубаво би било това стихо да иде там...
  • Много силен стих! Невероятно усещане ми остана след него. Благодаря ти от сърце! Трябваше да участва в коледния конкурс. Рядко има оригинални идеи за този празник! Но твоят стих е сякаш свише вдъхновен.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...