27 nov 2009, 13:49

Коледа

  Poesía
835 0 9

"Коледа е вече", казваш ти.
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,

разкрасили празнично вратите
и огрели всички домове?
Аз защо не виждам светлините?
Не усещам този сняг в ръце...

И не чувам музиката тиха,
идваща от храм благословен.
Как звуците във теб се настаниха,
а не могат да проникнат в мен?

"Коледа е", казваш смело ти,
трябвало да я почувствам само.
Нещо вътре в мен да затрепти...
Сложила глава на твойто рамо,

мисля си за Него... И сега
във стомаха пърхат пеперуди.
Трепетът на техните крила
музика в душата ми събуди.

Хилядите ярки светлини
някак на очите Му приличат.
Снежинките по двете ми страни
във река от щастие се стичат.

И разбрах след този нов порой,
бликащ лудо в моето сърце -
Коледа - това е просто Той;
Коледа е в двете Му ръце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стеф, хубав стих! Добре дошла (съжалявам че чак сега те откривам)! Ваше Благородие
  • Коледа е...
    Много нежно стихотворение
  • Благодаря на всички за милите думи. За жалост не знаех за конкурса, иначе бих участвала с най-голямо удоволствие. И все пак, това, че стихотворението ми ви е докоснало, за мен е изключителна награда. Благодаря ви.
  • Невероятно! Наистина, знаеше ли за конкурса? Хубаво би било това стихо да иде там...
  • Много силен стих! Невероятно усещане ми остана след него. Благодаря ти от сърце! Трябваше да участва в коледния конкурс. Рядко има оригинални идеи за този празник! Но твоят стих е сякаш свише вдъхновен.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...