27 nov 2009, 13:49

Коледа

  Poesía
836 0 9

"Коледа е вече", казваш ти.
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,

разкрасили празнично вратите
и огрели всички домове?
Аз защо не виждам светлините?
Не усещам този сняг в ръце...

И не чувам музиката тиха,
идваща от храм благословен.
Как звуците във теб се настаниха,
а не могат да проникнат в мен?

"Коледа е", казваш смело ти,
трябвало да я почувствам само.
Нещо вътре в мен да затрепти...
Сложила глава на твойто рамо,

мисля си за Него... И сега
във стомаха пърхат пеперуди.
Трепетът на техните крила
музика в душата ми събуди.

Хилядите ярки светлини
някак на очите Му приличат.
Снежинките по двете ми страни
във река от щастие се стичат.

И разбрах след този нов порой,
бликащ лудо в моето сърце -
Коледа - това е просто Той;
Коледа е в двете Му ръце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стеф, хубав стих! Добре дошла (съжалявам че чак сега те откривам)! Ваше Благородие
  • Коледа е...
    Много нежно стихотворение
  • Благодаря на всички за милите думи. За жалост не знаех за конкурса, иначе бих участвала с най-голямо удоволствие. И все пак, това, че стихотворението ми ви е докоснало, за мен е изключителна награда. Благодаря ви.
  • Невероятно! Наистина, знаеше ли за конкурса? Хубаво би било това стихо да иде там...
  • Много силен стих! Невероятно усещане ми остана след него. Благодаря ти от сърце! Трябваше да участва в коледния конкурс. Рядко има оригинални идеи за този празник! Но твоят стих е сякаш свише вдъхновен.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...