Nov 27, 2009, 1:49 PM

Коледа

  Poetry
837 0 9

"Коледа е вече", казваш ти.
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,

разкрасили празнично вратите
и огрели всички домове?
Аз защо не виждам светлините?
Не усещам този сняг в ръце...

И не чувам музиката тиха,
идваща от храм благословен.
Как звуците във теб се настаниха,
а не могат да проникнат в мен?

"Коледа е", казваш смело ти,
трябвало да я почувствам само.
Нещо вътре в мен да затрепти...
Сложила глава на твойто рамо,

мисля си за Него... И сега
във стомаха пърхат пеперуди.
Трепетът на техните крила
музика в душата ми събуди.

Хилядите ярки светлини
някак на очите Му приличат.
Снежинките по двете ми страни
във река от щастие се стичат.

И разбрах след този нов порой,
бликащ лудо в моето сърце -
Коледа - това е просто Той;
Коледа е в двете Му ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стеф, хубав стих! Добре дошла (съжалявам че чак сега те откривам)! Ваше Благородие
  • Коледа е...
    Много нежно стихотворение
  • Благодаря на всички за милите думи. За жалост не знаех за конкурса, иначе бих участвала с най-голямо удоволствие. И все пак, това, че стихотворението ми ви е докоснало, за мен е изключителна награда. Благодаря ви.
  • Невероятно! Наистина, знаеше ли за конкурса? Хубаво би било това стихо да иде там...
  • Много силен стих! Невероятно усещане ми остана след него. Благодаря ти от сърце! Трябваше да участва в коледния конкурс. Рядко има оригинални идеи за този празник! Но твоят стих е сякаш свише вдъхновен.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...