27 нояб. 2009 г., 13:49

Коледа

839 0 9

"Коледа е вече", казваш ти.
По кое позна, че тя пристига?
По това, че сняг навън вали,
в светлините днес, които мигат,

разкрасили празнично вратите
и огрели всички домове?
Аз защо не виждам светлините?
Не усещам този сняг в ръце...

И не чувам музиката тиха,
идваща от храм благословен.
Как звуците във теб се настаниха,
а не могат да проникнат в мен?

"Коледа е", казваш смело ти,
трябвало да я почувствам само.
Нещо вътре в мен да затрепти...
Сложила глава на твойто рамо,

мисля си за Него... И сега
във стомаха пърхат пеперуди.
Трепетът на техните крила
музика в душата ми събуди.

Хилядите ярки светлини
някак на очите Му приличат.
Снежинките по двете ми страни
във река от щастие се стичат.

И разбрах след този нов порой,
бликащ лудо в моето сърце -
Коледа - това е просто Той;
Коледа е в двете Му ръце...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стеф, хубав стих! Добре дошла (съжалявам че чак сега те откривам)! Ваше Благородие
  • Коледа е...
    Много нежно стихотворение
  • Благодаря на всички за милите думи. За жалост не знаех за конкурса, иначе бих участвала с най-голямо удоволствие. И все пак, това, че стихотворението ми ви е докоснало, за мен е изключителна награда. Благодаря ви.
  • Невероятно! Наистина, знаеше ли за конкурса? Хубаво би било това стихо да иде там...
  • Много силен стих! Невероятно усещане ми остана след него. Благодаря ти от сърце! Трябваше да участва в коледния конкурс. Рядко има оригинални идеи за този празник! Но твоят стих е сякаш свише вдъхновен.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...