Падат пухкави снежинки многобройни и безчет.
Вятърът подухва, сипе в преспи мокрия снежец.
Друмищата побеляват, песен коледна ехти.
Сурвакари коледари тръгват рано призори.
Слънцето лениво грее, скрито в облачния сплит.
Спряла, с плам дружина пее за живота многолик,
за девойките красиви и за плодната земя,
за орачи работливи и за ваклите стада.
Вечер става, притъмнява, глъч дочува се отвред.
Месецът блести, изгрява, хвърля погледи навред.
Пушат коледни погачи на богатата софра,
с тост за здраве звънкат чаши, тлее огънят в пещта.