30 nov 2011, 21:44

Коледа

  Poesía
760 0 4

Падат пухкави снежинки многобройни и безчет.

Вятърът подухва, сипе в преспи мокрия снежец.

Друмищата побеляват, песен коледна ехти.

Сурвакари коледари тръгват рано призори.

 

Слънцето лениво грее, скрито в облачния сплит.

Спряла, с плам дружина пее за живота многолик,

за девойките красиви  и за плодната земя,

за орачи работливи и за ваклите стада.

 

Вечер става, притъмнява, глъч дочува се отвред.

Месецът блести, изгрява, хвърля погледи навред.

Пушат коледни погачи на богатата софра,

с тост за здраве звънкат чаши, тлее огънят в пещта.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз ако го прочета на един дъх, ще получа астматичен пристъп.
    Смислено е стихотворението, но тази модерна поезия без препинателни знаци не ми е много по вкуса, но пък неудобството от това си е за моя сметка.
  • Невероятно изпълнение!Изпълни ми душата с настроение!Поздрав!
  • Пресъздал си невероятен зимен пейзаж,ужасно ми хареса а и това,че няма препинателни знаци,ме накара да го прочета на един дъх!
  • Хубаво,красиво описание на тайнствената коледна нощ.Харесва ми.Браво.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...