30.11.2011 г., 21:44 ч.

Коледа 

  Поезия
585 0 4

Падат пухкави снежинки многобройни и безчет.

Вятърът подухва, сипе в преспи мокрия снежец.

Друмищата побеляват, песен коледна ехти.

Сурвакари коледари тръгват рано призори.

 

Слънцето лениво грее, скрито в облачния сплит.

Спряла, с плам дружина пее за живота многолик,

за девойките красиви  и за плодната земя,

за орачи работливи и за ваклите стада.

 

Вечер става, притъмнява, глъч дочува се отвред.

Месецът блести, изгрява, хвърля погледи навред.

Пушат коледни погачи на богатата софра,

с тост за здраве звънкат чаши, тлее огънят в пещта.

 

 

 

 

© Валентин Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз ако го прочета на един дъх, ще получа астматичен пристъп.
    Смислено е стихотворението, но тази модерна поезия без препинателни знаци не ми е много по вкуса, но пък неудобството от това си е за моя сметка.
  • Невероятно изпълнение!Изпълни ми душата с настроение!Поздрав!
  • Пресъздал си невероятен зимен пейзаж,ужасно ми хареса а и това,че няма препинателни знаци,ме накара да го прочета на един дъх!
  • Хубаво,красиво описание на тайнствената коледна нощ.Харесва ми.Браво.
Предложения
: ??:??