30 нояб. 2011 г., 21:44

Коледа

759 0 4

Падат пухкави снежинки многобройни и безчет.

Вятърът подухва, сипе в преспи мокрия снежец.

Друмищата побеляват, песен коледна ехти.

Сурвакари коледари тръгват рано призори.

 

Слънцето лениво грее, скрито в облачния сплит.

Спряла, с плам дружина пее за живота многолик,

за девойките красиви  и за плодната земя,

за орачи работливи и за ваклите стада.

 

Вечер става, притъмнява, глъч дочува се отвред.

Месецът блести, изгрява, хвърля погледи навред.

Пушат коледни погачи на богатата софра,

с тост за здраве звънкат чаши, тлее огънят в пещта.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз ако го прочета на един дъх, ще получа астматичен пристъп.
    Смислено е стихотворението, но тази модерна поезия без препинателни знаци не ми е много по вкуса, но пък неудобството от това си е за моя сметка.
  • Невероятно изпълнение!Изпълни ми душата с настроение!Поздрав!
  • Пресъздал си невероятен зимен пейзаж,ужасно ми хареса а и това,че няма препинателни знаци,ме накара да го прочета на един дъх!
  • Хубаво,красиво описание на тайнствената коледна нощ.Харесва ми.Браво.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...