- Разкажи ми приказката за елхата.
Две очички ме поглеждат топло.
И започвам аз отново думите познати
да подреждам кротко, кротко...
Някаква магия ли ме кара
все към този спомен да се връщам,
там в белосана с варчица стая
елхови клони нежно да прегръщам.
Аз ги кича с книжки от бонбони,
режа разноцветните хартии,
от памука бял снежец се рони
и е чисто, сладко и приспивно.
- А звездата няма ли да сложиш?
Тя се слага нависоко и накрая,
за да свети в мрака, да огрява
пътя, по който ще премина
до твоите очички сини.
Време е да лягаш.Лека нощ.Заспивай.
© Вяра Николова Todos los derechos reservados