ВяраНиколова
44 el resultado
Да останеш е толкова лесно,
даже храстът с рози е цъфнал
от зимното топло дихание,
награда за твойто търпение.
Да останеш е толкова трудно, ...
  154 
Зимата не е вече зима,
няма ги врабчетата измръзнали
да чакат трошиците от хляба ни
с нашата любов поръсени.
Зимата не е вече зима, ...
  258 
Мълчи момчето
и е гневно.
Надолу гледа
и слабее.
Стои самичко ...
  237 
Мълчиш замислена и тъжна,
не смея да те заговоря.
Чуя ли гласа ти, ще осъмна...
късам нишката, която свързва
мойте чувства и твойта воля. ...
  171 
Дойде на гости
неочаквано
с почерпка,
посрещнах я,
нали е близка, ...
  488 
И вече нищо няма име,
и всичко е забравено.
През клоните
на утрешната зима
денят, притихнал се събужда. ...
  204 
Да се скриеш - нищо ти не коства -
животни и пейзажи - колко щеш,
но да избереш цветето с невинност -
това е смелостта на кораба,
останал за векове на дъното, ...
  229 
Каруцата с впрегнатия кон
товаря
с мойте мисли.
А този дъжд така мирише
на сено, ...
  214 
Утихнали, последни летни дни
угасват, запътени към здрача,
гласът ми по-особено трепти,
усмихвам ли се или ще заплача...
''Разделяме се, тръгваме на път'', ...
  208 
Обичам розите в градината,
защото ги поливам с мечтите си
и ягодите, узрели от магията
на слънчевия лъч, роден в очите ми.
Обичам черешите в градината, ...
  362 
Години
...луди млади години!
Литнахте като сиви гълъби.
нар. песен
Държа бъдещето за ръчичка ...
  197 
Тя не знае какво е самота
от години, разпиляна броеница,
стихове промъкват се в нощта,
палят неуловимата свещица.
Тя не знае какво е самота, ...
  204 
"Ако имаш градина и библиотека, значи имаш всичко, от което се нуждаеш."
Цицерон
Защо с дланите си стискам шепот,
а очите ми потъват в леност?
Шегите ги притискам с пясък, ...
  294 
Не ми отнемай слънцето на лятото,
нито на щурците песните,
синята мъгла в очите ми
след мъжки скок във времето,
надскочил думи неизречени. ...
  590 
Радостта ми да е тиха,
че боговете може да завидят.
От невидимата сила
боя се, тръпна цяла, прося милост.
Живея в някакъв мираж ...
  302 
Баща ми с госта под лозата сядат,
два различни свята да кръстосат,
в шепи стискам детските въпроси,
а двамата във миналото бягат.
Единият стои в студа на пост, ...
  451 
Сняг, затрупал пътища, дървета,
една пътека води към безкрая,
майките отиват да прелеят,
крепят с вино пълните шишета.
Сняг, затрупал къщите, земята, ...
  396 
- Разкажи ми приказката за елхата.
Две очички ме поглеждат топло.
И започвам аз отново думите познати
да подреждам кротко, кротко...
Някаква магия ли ме кара ...
  663 
Посрещаме, изпращаме деня -
хвърчило, носено от птици,
постъкваме дървата да горят,
пукат мънички тресчици.
На прозореца се мярка сврака, ...
  587 
Ръцете на мама
са сухи и груби,
мокри,
надраскани –
от всякаква работа – ...
  391 
Денят отново е със мокра риза
и черешите изпили са дъжда,
и синевата от небето слиза
да разкаже приказка за любовта.
А синьото така да ме привлича, ...
  365 
И през зимата може да се случи -
пътникът да спре пред твоята врата.
Ако е ангел - ще носи светлина
и твойта доброта ще се отключи.
Да срещне тебе - дълго той е чакал. ...
  337 
Пейката заспива със спомени
на жените - черни гълъбици,
Самотникът вкъщи прогонил ги,
сгушили се във здрача сестрици.
Лоши думи, клетви простили си, ...
  348 
Като крадец промъкна се със леки стъпки,
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари, ...
  366 
Сънен изгрев през октомври,
слънцето лениво се прозява,
виното лежи спокойно,
пред нея той с друга се задява.
Шумата под мен разказва ...
  497 
С нощта се приспиваме бавно,
в унес ме люлее твоето име.
Ти - сънен спомен, мечта, тайна,
едно момче на двадесет години.
Защо не си тръгваш от мене? ...
  421 
Аз съм Твоето отражение,
Болката, с която се родих,
Вярата в по-доброто време,
Глътка въздух сред хиляди съдби.
Дърво с корен или без корен, ...
  1839 
Завиваш я, но тя е будна
и мъжкия ти профил гледа скришно,
очаква те с притихнала възбуда
и й е някак нежно, романтично.
Не иска тя върху себе си завивка, ...
  414 
Лятото е ожънало нивите,
стърчат боси стърнищата.
Едно момиче по детски невинно
се надпреварва с птиците.
Житни класове драскат ръцете му, ...
  594 
Утринта е приказка бяла,
после в цветове се променя.
Не бързам, не съм закъсняла.
И тревожна съм, и копнея.
Улицата е малка река, ...
  528 
На дъщеря ми
Ябълчице моя, със зелени очи,
най-хубавата песен изпя ли?
Луната нощем те целува с лъчи,
а денем – слънце те гали. ...
  369 
Прегърнах лятото
с притихналите миди по брега
и с бялата песен на вълните,
с пясъка, нарисувал по гърба
влюбените устни на жените. ...
  796 
Всяка есен
ти отново идваш,
за да направиш виното,
червеното и бялото.
Гроздето, ...
  471 
Когато вечер пламнат фенерите
и дъждът непрестанно вали,
светлините повтарят рефрените
на любовния блус до зори.
И дъждовните капки танцуват, ...
  491 
Лятото не иска да си тръгне,
облякло най-топлата си дреха.
Ръси огън в дните си оскъдни,
налива хлад в нощи за утеха.
Прегърнало блестящата си роля ...
  623 
Този свят
не спира
да ме удивлява.
Държа в ръцете си
част от раковина. ...
  461 
Бяха заедно през януари.
И той топлеше с дъха си
измръзналите ѝ ръце.
През февруари –
подари на любимото момиче ...
  524 
Ако онова нещо,
от което се страхувам
и не се страхувам,
се случи с мен,
няма да мога да виждам ...
  414 
Неделя е.
И Господ си почива.
Празнично звънна камбана.
Осем е.
Ще направя кафе. ...
  440 
Опипват те мъжете с поглед,
но теб това не те вълнува.
Сама си в своя женски полет,
натам, където той пирува.
Заобиколен от алчна свита – ...
  474 
Propuestas
: ??:??