След Новогодишното, което публикувах вчера, ето сега и едно коледно. Знам, че е малко късно вече, но все пак, за още по-празнично настроение :). Дано да ви хареса!
Коледна импресия (или ексцесия)
Лети над Младост, Люлин и Подуене
незнаен някакъв хвърчащ субект,
но звук от него няма да се чуе - не,
не е ракета без звуков ефект...
Шейна, чувал, рога се очертават...
Червено наметало и брада...
Но както по-наблизо се задават,
им иде да обърнат без следа...
Дали да продължи, се чуди Стария,
или да завърти в посока юг?
Че бил е вече и преди в България
и няма благи спомени от тук...
Предишната година го изпрати
с пиратки - канонада... И сега
еленът му глава сърдито клати,
на нея с части липсващи рога.
Народът тук безгрижно си живее
без влъхви и Витлеемски звезди....
И не успява май да проумее,
че може и с по-кротки веселби;
че смисълът на Коледата не е
в отрупана трапеза и гуляй...
Какво от туй дали звезда ще грее -
ти мятай си пиратки и сияй!
На малката кибритопродавачка
историята е далеч от нас...
По-важно е да има в джоба пачка
и пак да ни зарадва „Дядо Мраз"!
А Дядо Коледа ще се загърне
и ще си тръгне тихо във нощта...
За него рано е... Но ще се върне...
Щом ние си възвърнем радостта.
© Вики Николова Todos los derechos reservados