vega666 (Младен Мисана)
1548 14290
16 nov 2020, 19:39  

Коледна ода за народа 

  Poesía » De humor
906 8 8

Насън погалих коледна свиня.
Наточиха ножове да я колят.
Едно джудже се появи с кама,
а тя с човешки глас му се примоли:

Не ме коли, велик си ти - велик!
А аз съм само дърта, тлъста свинка.
Човек да бях, бих била мъченик.
Едвам преборих Ковид и настинка.

Грухтях, грухтях, но де го моя път.
След постите започват да ме колят.
Тъй гневна бях, но свърши ми гневът.
Червата ми от ужаса къркорят.

И точно ти ли вдигаш ми кама? -
Джудже, което вечно коментирах...
Поне да бе видял у мен жена.
Заради теб копитцата лакирах.

Заради теб прописах даже стихове -
за миг поне да би ме забелязал.
Но явно жертва си на бесове
и за пача неистово си ме белязал.

Така ще си отиде без борба
сланинката нарязана на ситно.
Ще плюскаш с бандата шкембе чорба,
с пиперец лют ще мляскаш ненаситно.

Но моля те поне да окачиш,
за спомен свинската ми зурла.
Та друга свинка да не заквичи
от болка, че и нея би погубил.

Повярвайте, насън се разридах.
Изпитах върху себе си вината.
Събудих се, но с чувството за грях
и с ода за джуджето и свинята.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Замислящо! Поздравления, Младене!
  • Да, справил си се чудесно, Младене! Поздравявам те! И както почти винаги, предизвика у мен размисъл...
  • Благодаря ви, приятели и колеги по перо, за чудесните коментари на това мое хумористично стихотворение . Аз рядко правя опити за изява на това поле, но ми се струва, че конкретно в този стих успях да се справя. Странно, как се получи така, че коментарите ви сякаш се допълват. Дълбоко съм трогнат от вниманието ви. Благодаря и за Любими, както и за оценките дадени за творбата
    Желая ви нови творчески изяви!

    П.П. Може ли свинята да пропише стихове? Опитах се да засегна и този въпрос. Моят отговор гласи: Да, на прага на Заколението се случват и чудеса. Особено Коледни!
  • Не знам какво да кажа, и тъжно и замислящо е.
    Докато четях, се подсетих за стихотворението на архимандрит Серафим Алексиев "Сънувах сън", където авторът описва гнева който изпитва към палача на Христос, а когато съзира лицето му, всъщност той вижда собственото си лице.
    Спокойна вечер ти желая, Младене!
  • Замислящо е, поздравявам те за идеята! За довечера- по лек сън.
  • Метни си две пържоли, дето краищата им висят от чинията и ще ти мине... Пържола срам избива.
    Хубаво!
  • Засрамих се и аз! За един сватба, за друг - брадва! Живот!
  • Вечната дилема пости-месо, месояден-вегетарианец!
    Усмихна ме, Младене!
    Но всичко е един избор, едно решение и осъзнатост!
Propuestas
: ??:??