25 dic 2010, 20:45  

Коледна приказка

  Poesía » Otra
1.3K 0 0

Снежна вечер, обсипана в злато

и потънала в бляскав разкош.

Звън камбанен, празнува Земята –

днес е Святата Коледна нощ!

 

Тиха радост и нова надежда,

суетене и празничен звън.

Ала никой за миг не поглежда

малка фигурка, скрита отвън.

 

През прозореца жадно наднича,

свито в мрака, бездомно дете -

като малко, треперещо птиче.

А студът снежни мрежи плете.

 

Към трапезата  коледно-щедра

гледа с трескави, гладни очи.

Вън се сипят снежинките едри,

а  камината  вътре пламти.

 

И елхата сияе огромна,                      

тътен празничен вредом  ехти.

Ала никой сърцето бездомно

тази вечер не ще приюти.

 

Само чичко с усмивка лукава

и със камък, наместо сърце,

тихо в мрака ръка му подава

и го води кой знае къде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....