Снежна вечер, обсипана в злато

и потънала в бляскав разкош.

Звън камбанен, празнува Земята –

днес е Святата Коледна нощ!

Тиха радост и нова надежда,

суетене и празничен звън.

Ала никой за миг не поглежда

малка фигурка, скрита отвън.

През прозореца жадно наднича,

свито в мрака, бездомно дете -

като малко, треперещо птиче.

А студът снежни мрежи плете.

Към трапезата  коледно-щедра

гледа с трескави, гладни очи.

Вън се сипят снежинките едри,

а  камината  вътре пламти.

И елхата сияе огромна,                      

тътен празничен вредом  ехти.

Ала никой сърцето бездомно

тази вечер не ще приюти.

Само чичко с усмивка лукава

и със камък, наместо сърце,

тихо в мрака ръка му подава

и го води кой знае къде...