Dec 25, 2010, 8:45 PM  

Коледна приказка

  Poetry » Other
1.3K 0 0

Снежна вечер, обсипана в злато

и потънала в бляскав разкош.

Звън камбанен, празнува Земята –

днес е Святата Коледна нощ!

 

Тиха радост и нова надежда,

суетене и празничен звън.

Ала никой за миг не поглежда

малка фигурка, скрита отвън.

 

През прозореца жадно наднича,

свито в мрака, бездомно дете -

като малко, треперещо птиче.

А студът снежни мрежи плете.

 

Към трапезата  коледно-щедра

гледа с трескави, гладни очи.

Вън се сипят снежинките едри,

а  камината  вътре пламти.

 

И елхата сияе огромна,                      

тътен празничен вредом  ехти.

Ала никой сърцето бездомно

тази вечер не ще приюти.

 

Само чичко с усмивка лукава

и със камък, наместо сърце,

тихо в мрака ръка му подава

и го води кой знае къде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Вергова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...