Очи големи, неразбиращи и чакащи...
Дъх в отпечатък се рисува.
Прозорецът е без мнение и все така студен.
Елха няма, нито пък подаръци.
Но тук никой не чака такива.
Така са научени, но и те са виждали.
Поне по филмите...
И като малката кибритопродавачка.
Представят си неща, не подозирайки.
Как някъде на двеста метра, през няколко стени.
Се носи глъч от смях и някой някого прегръща.
И пак сами, сами със себе си. ...