Очи големи, неразбиращи и чакащи...

Дъх в отпечатък  се рисува.

Прозорецът е без мнение и все така студен.

Елха няма, нито пък  подаръци.

Но тук никой не чака такива.

Така са научени, но и те са виждали.

Поне по филмите...

И като малката кибритопродавачка.

Представят си неща, не подозирайки.

Как някъде на двеста метра, през няколко стени.

Се носи глъч от смях и някой някого прегръща.

И пак сами, сами със себе си.

Във коледната нощ ще да заспят .

Със чувството ,че пак им липсва нещо-всъщност всичко!

Прегърнали се, притиснати във страшна самота.

Но точно те ,ще бъдат повече от силни!

Когато, някой ден  ще бъдат там - отвъд стената!

И някой ден и те ще имат ,онази своя  коледна елха!