Очи големи, неразбиращи и чакащи...
Дъх в отпечатък се рисува.
Прозорецът е без мнение и все така студен.
Елха няма, нито пък подаръци.
Но тук никой не чака такива.
Така са научени, но и те са виждали.
Поне по филмите...
И като малката кибритопродавачка.
Представят си неща, не подозирайки.
Как някъде на двеста метра, през няколко стени.
Се носи глъч от смях и някой някого прегръща.
И пак сами, сами със себе си.
Във коледната нощ ще да заспят .
Със чувството ,че пак им липсва нещо-всъщност всичко!
Прегърнали се, притиснати във страшна самота.
Но точно те ,ще бъдат повече от силни!
Когато, някой ден ще бъдат там - отвъд стената!
И някой ден и те ще имат ,онази своя коледна елха!
© Просто Някой Всички права запазени