2 mar 2017, 18:20

Коледни приготовления

1.4K 0 0

 

Време дошло е да правим мезето,
време дошло е да гътнем прасето.
Зрители много на туй заколение,
всички да видят това представление.
Колячите скачат до уши засмени,
обграждат прасето с ножове големи,
но ето че нещо отново не става,
че тъй лесно живот се не дава.
Мезето подскача, тича, квичи,
до болка проглуши човешки уши.
Стопанинът важно с лице отговорно
решително прави прасето покорно.
С крак стъпква той тази зурла,
която, „Виж цялото село събра”.
Тогава обаче отвори се паст
и стисна със сила омразната власт,
зъби се впиха, кръв потече
и рев човешки с квичене се смеси.

В случая изводът прост е такъв:
На всеки тука живота е скъп.
От болка такава кой не реве,
па било то човек или прасе?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радослав Горновски Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

18 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...