Коледно ми бе в душата
покрай гъстата мъгла.
Скочих пъргаво в колата
и отидох за елха.
А ИКЕА беше фрашкана
със изкуствени елхи.
Взех една, и на опашката
да платя се наредих.
Чаках точно - час и нещо
със кашона под ръка.
Дадох си щастливо кеша
и прибрах се у дома.
С пот сглобих у нас елхата,
с бял гирлянд я украсих.
В хола - редом до цветята
с лампички я оцветих.
Подкрепих се на момента
с глътка огнена вода.
И напсувах, парламента,
че не бачка есента.
Коледата бе… след месец,
въпреки това реших,
че ще трябва - на момето
да напиша някой стих.
Хванах си с ръце главата,
почнах рими да редя,
и след малко, край елхата
съчиних една творба:
- Мило мое! Сладко коте!
Зная, че едва търпиш
да съм вечно безработен
и без никакви пари.
Но макар и… безпаричен
и без сили през нощта,
знай, че много те обичам!
Ти си моята съдба!
Коледа и… Бъдни вечер,
чакам пуйка и сарми!
Празниците… идват вече!
Скъп подарък ми купи!
Юри Йовев
декември 2024 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
Коледа - покрай елхата,
на софрата със жената
и със мъничкото коте,
нищо че съм безработен!