Коледно сурвакане
В комшията на имен ден на гости
във сивият костюм съм се докарал.
Завърши Коледният дълъг пост и...
на питката късмета – Обич стара!
А пуйката изядохме, така че,
от нея не остана и костица.
Бях дядо Коледа. И ми се плаче –
налагаха гърба ми с дряновùца.
На внучката подарък взех – китара.
В читалището курсове записа.
А внукът ми пък – спортно школо кара –
със смартфон гаджето си щял да слиса.
Аз с тези харчове, за мен голями,
така си и останах без подарък
и дупките на данъчните ями
отново ще запълвам с пачки даром.
И колкото усърдно и да бачкам –
на пенсия отдавна не разчитам –
за два-три дена харча по стотачка,
а Новата на прага туй не пита.
И пак ще се яде и вино пие
(пържоли предварително съм купил),
да бъдем! – зло под камък да се крие –
все хора, издръжливи като куче!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
!
