Набирам скорост аз по склона,
инерцията в мене се роди.
За спицата ми закачи се панталона -
паднах, станах и боли.
Дрехата ми вече не е цяла,
кръв, прах, пясък... камъни дори.
Спомних си как бях се смяла,
щастлива, бяла... в по-предишните ми дни.
Ето рана имам аз голяма -
червена, кална и сълзи.
На коляното ми цяла яма!
Паднах, станах и боли...
© Карина Костадинова Todos los derechos reservados